Глава трета
АКРЕДИТАЦИЯ

 

Чл. 18. (1) Акредитацията се извършва при условията и по реда, определени в закона и в утвърдените процедури и правила за акредитация на агенцията.

(2) Процедурите и правилата за акредитация на агенцията се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет и се обнародват в "Държавен вестник".

Член 18 от Закона регламентира, в кои актове са посочени условията /изискванията, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за акредитация/ и реда /регламента на дейността по акредитация, като процедура/.

На първо място условията и реда за акредитация са посочени в самия закон. Неговите разпоредби дават тяхната най-обща, принципна рамка:

Що се касае до детайлите в изискванията за акредитация, Законът е направил препратка в чл. 4 към съответни нормативни актове, национални, европейски и международни стандарти, ръководства за акредитация и документи на европейската и международните организации за акредитация. Конкретизирането на тези документи ще се извърши чрез публикуване на наименованието им в официалния бюлетин и/или интернет страницата на агенцията.

На второ място условията и реда за извършване на акредитация е регламентиран в процедури и правила за акредитация на агенцията. Те, за да породят права и задължения, се утвърждават от  изпълнителният директор на Агенцията чрез съответен акт след съгласуване със съвета по акредитация /чл. 10, ал. 1, т. 1; чл.11, ал. 5, т. 1/. Към настоящия момент т.нар. „Процедури за акредитация” на практика обхващат единствено съществуващата Процедура за акредитация на ИА „БСА”. Що се отнася до „Правилата за акредитация” това не са Правилата за работа на комисиите по чл. 7, макар те да имат отношение към реда за извършване на акредитация. Този извод следва от ал. 4 на чл. 7, където е предвидено, че тези правила се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в интернет, но не се обнародват в ДВ. Става дума за други правила за акредитация, като например разработваните от Техническите комитети по акредитация специфични правила /чл.15, ал.2, т. 2/. 

В заключение Процедурите и правилата за акредитация на агенцията, за да придобият задължителен статут и породят права и задължения трябва да бъдат:

Чл. 19. (1) Лицето, което желае да получи акредитация, подава заявление, придружено със съответните документи, посочени в процедурите за акредитация на агенцията. В заявлението трябва да е посочен обхватът на заявената акредитация.

Кандидатът за акредитация подава заявление, за което Законът не предвижда форма, както и не препраща към форма, дадена в процедурите за акредитация. Единственото изискване на закона е:

(2) Лицето, което подава заявление по ал. 1, подписва декларация, с която се задължава да спазва изискванията за акредитация и правилата на агенцията.

Формулировката на ал. 2 предполага, че подписването на декларацията се извършва едновременно с подаването на заявлението. Задължителна форма на тази декларация Законът не дава, а предвижда изрично, че посредством нея лицето се задължава да спазва изискванията за акредитация и правилата на агенцията. Тук трябва да се обърне внимание, че става дума не  за правилата на агенцията за акредитация, а изобщо за правилата на агенцията. Легална дефиниция на понятието “Правила на агенцията” в Закона няма.
Предвидената в ал. 2 декларация заменя съществуващия до момента на влизане в сила на Закона - договор за акредитация - сключван между агенцията и кандидата за акредитация.

(3) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 1 на заявителя се определя срок за отстраняването им.

В хипотезата на ал. 3 Агенцията приема заявлението и определя срок за отстраняването на непълнотата или нередовността на представените документи. Кои документи са нередовни и кои документи са непълни, Законът не определя изрично. Можем да предположим, че нередовни са тези документи на които липсват съществени реквизити, като подпис например. А непълнота на документите визира липсата на посочен в процедурите за акредитация документ. При всички случаи идеята на законодателя е, че това е една формална проверка за наличието на всички посочени документи и изрядност на техните реквизити.
Необходимо е агенцията в изричен акт да определи в какво се изразява непълнотата и/или нередовността на документите и да посочи срок за отстраняването им. В Законът не се посочва размера на този срок. Но този размер трябва да е определен предвид:

Това определяне, следвайки логиката на Закона, трябва да бъде направено в Процедурите за акредитация на агенцията.

(4) При неизпълнение на дадените указания заявлението с подадените документи се връща на заявителя.

Въпреки непълнотата или нередовността на представените документи заявлението се приема от агенцията. Тя определя срок, който е преклузивен, и ако в този срок пороците не бъдат отстранени Агенцията връща заявлението с подадените документи на заявителя. Връщането трябва да се извърши посредством изричен акт на изпълнителния директор, с оглед защита правата на лицата, кандидатстващи за акредитация.

(5) След установяване наличието на всички необходими документи по ал. 1 и на компетентността си за извършване на акредитация по отношение на заявения обхват, местоположение на дейността, език, използван от лицето по ал. 1, и други специфични условия във връзка с изискванията за акредитация, агенцията определя водещ оценител и открива процедура за акредитация.

След установяване на наличието на всички необходими документи по ал. 1, подадени първоначално или допълнени в срока по ал. 3, Агенцията извършва още една самопроверка, а именно дали е компетентна да извърши акредитация. Този текст е породен от самата същност на процеса по акредитация – официално установяване на възможността на едно лице да извършва определена дейност, съгласно изискванията на конкретен нормативен акт, стандарт, ръководство.
Алинея 5 визира в кои случаи Агенцията може да се самоотзове поради некомпетност:

И в четирите посочени хипотези, ако Агенцията установи, че е некомпетентна да извърши акредитация, тя трябва да издаде съответен акт и да го връчи на лицето.

Ако Агенцията установи, че е компетентна да извърши акредитация тя определя водещ оценител и открива процедура за акредитация, чрез изричен акт, който се връчва на заявителя. На понятието “Водещ оценител” Законът дава легална дефиниция в § 1, т.1.

(6) В случай на неизпълнение на изискванията по ал. 5 заявлението с подадените документи се връща на заявителя.

Агенцията връща заявлението и подадените документи на заявителя, ако е установила, че е некомпетентна да предостави акредитация.

(7) Процедурата за акредитация се извършва в срок до 18 месеца от откриването й по реда на ал. 5.

Алинея 7 определя горната граница на срока, в който трябва да бъде извършена акредитацията. Този срок започва да тече от датата на откриването на процедурата, а това е датата на издаване на съответния акт, в който е определен и водещия оценител. Срокът може да бъде по кратък, но не по-дълъг от 18 месеца. Конкретното посочване на срока трябва да бъде направено в Процедурите за акредитация на агенцията. Какво може да доведе до скъсяване на един срок определен по този начин и какво теоретично би станало, ако срок /включително и този от до 18 месеца/ е надхвърлен по вина на заявителя или на агенцията ще коментираме в изрична наша публикация.

Автор на коментара – Димитър Палов.